Щ-рак

Синьо не защото е сбъркан балансът на бялото. Не е и защото съм свалил маската след цял ден свободно спускане и на очите им трябва време да свикнат с истинския цвят на снега. Синьо като син полимер. Полимер, който е добре прилепнал около крака ми и е обездвижил една от многото ми стави. Да точно така, полимеризиран съм, е или поне само единият ми крак. Приличам на син биоробот. Така и се движа – с насечени резки движения и на подскоци.

Но за съжаление трудно е да се снима на един крак. Все пак не съм монопод. Доста смешно, след безброй екстремни падания и пребивания без никакви поражения да си строша крака на улицата си е направо постижение. На всичкото отгоре чорапът ми имаше дупка, а и лака ми беше олющен. За щастие човекът, с когото имах среща се оказа истински приятел – едно прекрасно и оправно момиче, благодарение на което всичко протече бързо и приятно, за което съм й много благодарен. Също като хубаво червено вино, което се излива в хранопровода след отлично сготвена вечеря.

Хубавото е, че оттук нататък (поне за известно време) ще бъда много икономичен откъм чорапи и обувки. Ще ми трябва само по един брой. Мога да карам с един чифт чорапи два дни. Не е ли забавно?

Това, което виждате Вие, е същото, което виждам и аз. Ха-ха-ха!