За мен
В четвърти клас моят баща ми подари малък фотоапарат „Ломо“. Нещата се развиха така, че още след първия излет с класа бях похарчил всичките си спестявания, поръчвайки повече от 200 черно-бели снимки от фотото зад блока. Почти всички снимки подарих на съучениците си.
Желанието ми да бъда фотограф изкристализира след почти 15 години работа като специалист предпечат. Пренесох опита си от тоновете снимки, които обработвах. След първия цифров фотоапарат, подарен от приятел, за да заснема събитие, се оказа, че фотографията за мен е като въздуха и водата.
